Please wait while JT SlideShow is loading images...
Photo Title 1Photo Title 2Photo Title 3Photo Title 4
Анкета
Харесва ли ви програмата ни?
 
Приятели

PostHeaderIcon Или как не само изхвърлих част от теглото си, но и атрофиралото си самосъзнание

Румен Леонидов

   Та­ка се слу­чи, че в на­ча­ло­то на ми­на­ла­та зи­ма от­ка­зах ци­га­ри­те. Всъ­щ­ност те се от­ка­за­ха от мен - за­по­ч­на да ми звъ­ни уж ум­ря­ла от го­ди­ни ас­т­ма, но аз упо­ри­то не й вди­гах те­ле­фо­на. Но мо­и­те лю­би­ми ци­га­ри го сто­ри­ха, влязо­ха в ди­а­лог с нея и за­по­ч­на­ха да ми гор­чат, да ста­ват все по-без­в­ку­с­ни, до­ри ле­ко про­ти­в­ни... И аз спрях да ги ку­пу­вам, а те пре­с­та­на­ха да ме въл­ну­ват...

Раз­вод ка­то на длан - без ус­ло­ж­не­ния, ка­ш­ля­не и дра­ми

   Но не би. По­я­ви се фи­ли­я­та с хляб, ко­я­то ре­до­в­но про­пу­с­ках до то­зи мо­мент. По­с­ле към обе­д­на­та су­па се при­ба­ви и уж слу­чай­на­та го­з­ба, по­с­ле още ед­на фи­лий­ка бял хляб, на­к­рая ця­ла пи­т­чи­ца. Ес­те­с­т­ве­но, след три-че­ти­ри ме­се­ца ре­до­в­на ра­бо­та с че­не­то и тре­ни­ро­в­ки по бър­зо пре­г­лъ­ща­не за­при­ли­чах на су­мо бо­рец - и по ки­ло­г­ра­ми, и по те­ж­ко­а­т­ле­ти­чен апе­тит.

продължава>

 

PostHeaderIcon Рибарица – вдъхновението да се вталиш

Що е то дебелариум?

Статия от Сандра Димитрова публикувана във вестник "Нова дума" на 27.10.10г.

   Рибарица е селце на хармоничните контрасти. Пред погледа ти изпъкват обгрижвани цветни градини на мистичния фон на дивите зелени склонове на Балкана. Тук няма как да не те обземе и патриотично чувство– мнозина войводи са кръстосвали тези планински поляни и са пресичали приказните реки наоколо. А един от тях – Георги Бенковски, е намерил героичната си смърт в близката местност. Времето в Рибарица се измерва по зреенето на сливите, по хладината на кристалния планински въздух и по прилива на туристи. Аз обаче бях далеч от спокойния свят на това балканско селце. За пореден ден стоях пред компютъра, а мисълта ми бе разсейвана от градските клаксони. На пет минути разстояние от заведенията на три вериги за бързо хранене (които често посещавах). Там, където и най-сакралните празници се превръщат в тържество на стомаха и на консуматорския дух. „Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно. Всичко ми е позволено, но няма да бъда аз обладан от нещо” (1 Коринтяни 6:12), казва свети апостол Павел. Всичко ми бе позволено, но именно тази свобода се превърна в същинско бедствие, тъй като не намирах воля да се справя с натрапчивата си привързаност към баничките и сладкишите. Добавяйки към това подобаващо количество мързел и ежедневен стрес, се получаваше една очаквано лоша комбинация. От натрупаните килограми се задъхвах, докато изкачвах стълбите до втория етаж, наложи се да сменя гардероба си с два размера по-големи дрехи. И това – в зората на 30-ата ми годишнина. Усещах как килограмите в плюс бавно, но уверено променяха живота ми в една доста тъжна посока. Всеки има своя психологическа граница на теглото, която въздейства отрезвяващо. Моята бе повече от 20 кг над нормата. Тогава реших да поема към Рибарица и по-точно към местния център за отслабване, за който бях чула много добри отзиви. Ранната есен ми се струваше подходящо време за четиринайсетдневно откъсване от познатия ритъм на живот.

 

Последна промяна ( Вторник, 21 Декември 2010 12:13 )

продължава>

 

PostHeaderIcon Клуб “Мефисто” - за анорексични души вход забранен

Милена Ангелова сп. "Ние жените"

   Ве­ро­я­т­но Го­с­под е съ­з­дал Ри­ба­ри­ца с ми­съл­та един ден да си на­п­ра­ви ви­ли­ч­ка тук. Но Все­ви­ш­ни­ят е до­с­та за­ет, та пре­д­п­ри­ем­чи­ви хо­ра са ско­ла­са­ли пре­ди не­го. Оце­ни­ли са не­зем­на­та кра­со­та на мя­с­то­то, раз­че­ли са бо­же­с­т­ве­ния ше­пот на бал­кан­с­ки­те ре­ки, ко­и­то ти­чат през не­го, и са усе­ти­ли ма­ги­я­та. За­що­то Ри­ба­ри­ца на­и­с­ти­на е ма­ги­че­с­ко мя­с­то. Не за­ра­ди то­ва, че е в не­по­с­ре­д­с­т­ве­на бли­зост с Ца­ри­чи­на, ко­я­то ста­на пе­чал­но из­ве­с­т­на с не­у­ме­ни­е­то на не­кол­ци­на го­лем­ци със сър­ме­ни па­го­ни да от­го­во­рят на ко­с­ми­че­с­ко­то по­с­ла­ние, ко­ди­ра­но тук. Ма­ги­я­та на Ри­ба­ри­ца е дру­га, а от­с­ко­ро ва­жен еле­мент в нея е Де­бе­ла­ри­ум “Ме­фи­с­то”. Чуй­те то­ва име - не е ли ма­ги­че­с­ко?

 

продължава>

 

PostHeaderIcon Липсата на време НЕ оправдава НЕправенето на спорт

Автор : Елисавета Шидерска - ВИТАМИНАСПОРТ

Персоналните тренировки са на мода в последно време, но не заради това реших да се посветя на тази професия. Като чужденка в Испания, имах време да наблюдавам в продължение на 2 години начина на живот и навиците на местните. Статистиката сочи, че 30% от подрастващото поколение между 12 и 18 години страда от затлъстяване. Едва трима на всеки десет испанци, спортуват редовно. А хората, които днес са между 30 и 50 годишни, са практикували физическо възпитание в училище едва веднъж седмично. Тези данни бързо ми дадоха да разбера, че с професията на персонален треньор ще мога да покривам и то добре разходите си.


Последна промяна ( Сряда, 22 Декември 2010 10:50 )

продължава>

 

PostHeaderIcon Водата - живот, здраве и необходимост при отслабване

И. Маринов „Дебелариум Мефисто”

„Водата не е хранително вещество в истинския смисъл на думата, но животът на организма е немислим без нея.”

    Това е цитат от учебник по спортна медицина и изчерпва почти всичко, което бих искал да кажа с този текст, но съм длъжен да дам  повече информация и пояснения относно ползата от поемането на достатъчно количество вода ,а защо не и за негативите от прекомерната  употреба и натрупването и в някои случаи.
   Първо трябва да споменем, че около 75 % от телесната маса на новороденото се състои от вода, докато при старци цифрата е около 60 и под 60 % Това означава ,че с възрастта ние губим вода и това  променя най-общо казано физиологичните и биохимичните процеси протичащи в нашето тяло, тъй като водата представлява естествена среда за осъществяване на обмяната на веществата. Ако можехме да предотвратим този процес може би продължителността на живота щеше да достигне други измерения.

продължава>

 
<< Начало < Предишна 1 2 Следваща > Край >>

Страница 1 от 2
Вила Виктория