Румен Леонидов

   Та­ка се слу­чи, че в на­ча­ло­то на ми­на­ла­та зи­ма от­ка­зах ци­га­ри­те. Всъ­щ­ност те се от­ка­за­ха от мен - за­по­ч­на да ми звъ­ни уж ум­ря­ла от го­ди­ни ас­т­ма, но аз упо­ри­то не й вди­гах те­ле­фо­на. Но мо­и­те лю­би­ми ци­га­ри го сто­ри­ха, влязо­ха в ди­а­лог с нея и за­по­ч­на­ха да ми гор­чат, да ста­ват все по-без­в­ку­с­ни, до­ри ле­ко про­ти­в­ни... И аз спрях да ги ку­пу­вам, а те пре­с­та­на­ха да ме въл­ну­ват...

Раз­вод ка­то на длан - без ус­ло­ж­не­ния, ка­ш­ля­не и дра­ми

   Но не би. По­я­ви се фи­ли­я­та с хляб, ко­я­то ре­до­в­но про­пу­с­ках до то­зи мо­мент. По­с­ле към обе­д­на­та су­па се при­ба­ви и уж слу­чай­на­та го­з­ба, по­с­ле още ед­на фи­лий­ка бял хляб, на­к­рая ця­ла пи­т­чи­ца. Ес­те­с­т­ве­но, след три-че­ти­ри ме­се­ца ре­до­в­на ра­бо­та с че­не­то и тре­ни­ро­в­ки по бър­зо пре­г­лъ­ща­не за­при­ли­чах на су­мо бо­рец - и по ки­ло­г­ра­ми, и по те­ж­ко­а­т­ле­ти­чен апе­тит.

 

   С ед­на ду­ма - по­ле­тях към зо­на­та на ня­кой ин­ти­мен ин­фаркт или лек ин­султ. Кръ­в­но­то за­по­ч­на да ска­ча ви­сок скок, по­я­ви се и кръ­в­на за­хар в по­ве­че, ма­кар че на сла­д­ко не на­ли­там, а са­мо на ки­се­ло и со­ле­но... Ако по­е­мах за­хар, тя бе­ше са­мо в те­ч­но съ­с­то­я­ние, раз­ре­де­на с 40-гра­ду­сов спирт...

   Но и то­ва не ме вра­зу­ми, въ­п­ре­ки вло­ше­но­то ми здра­ве. Из­т­ре­з­ня­ва­не­то до­й­де от дру­га­де. Дъ­ще­ря ми ре­ши да се омъ­жи за своя дъл­го­го­ди­шен при­я­тел и ми за­я­ви: “Гле­дай да не ми до­й­деш на сва­т­ба­та ка­то ед­ва ди­ша­що бу­ре - ро­ди­те­ли­те на мъ­жа ми са сла­би и фи­ни ка­то ма­ка­ро­ни...”

То­га­ва же­на ми взе ини­ци­а­ти­ва­та в свои ръ­це

и по­е­х­ме към де­бе­ла­ри­ум, про­ве­рен пре­ди го­ди­ни от нея. Та­ка без­с­ми­с­ле­но дъл­га­та де­се­т­д­не­в­ка от пра­з­ни­ци око­ло Пър­ви май и Гер­гьо­в­ден се пре­вър­на­ в ис­тин­с­ко ду­хо­в­но и фи­зи­ческо от­к­ро­ве­ние, вне­за­п­на спи­ра­ч­ка за мо­я­та без­во­ле­ва би­то­ва инер­ция. С ед­на ду­ма, два­ма­та се озо­ва­х­ме в рая око­ло се­ло Ри­ба­ри­ца, на пъ­тя ме­ж­ду Те­те­вен и Тро­ян, на те­ри­то­ри­я­та на един­с­т­ве­ния ли­цен­зи­ран де­бе­ла­ри­ум у нас... Тръ­г­нах с до­с­та сме­се­ни чу­в­с­т­ва - не­по­з­на­то­то не са­мо пла­ши, но и от­б­лъ­с­к­ва по­ня­ко­га. Не оби­чам гру­по­ви­те про­г­ра­ми, по­се­ще­ния, ам­би­ции. Но че­та­та от де­бе­лан­ко­в­ци не бе­ше про­ти­в­на, ни­то пък чак тол­ко­ва мно­го­б­рой­на - око­ло 15 ду­ши. Вси­ч­ки бя­х­ме раз­ли­ч­ни по въз­раст, ка­ли­бър и то­наж, мъ­же­те се бро­я­х­ме на пръ­с­ти, а по­ве­че­то да­ми ве­че бя­ха ид­ва­ли и ус­пе­ш­но про­дъл­жа­ва­ха бор­ба­та си с из­ли­ш­но­то ме­со по се­бе си...

   Още пър­ва­та ве­чер чу­х­ме ка­к­во се ис­ка от нас и ка­к­во тря­б­ва да оча­к­ва­ме, ако сме съ­ве­с­т­ни по­т­ре­би­те­ли - ни­ка­к­во до­пъл­ни­тел­но плю­с­ка­не, ако ис­ка­ме про­г­ра­ма­та да има ефект, ме­ню­то е съ­о­б­ра­зе­но с на­то­вар­ва­не­то през де­ня, из­г­ра­де­но е на при­н­ци­пи, ко­и­то са сло­ж­ни за все­ки да ги раз­бе­ре в те­х­ни­те био­хи­ми­че­с­ки де­тай­ли. Но за де­се­ти­на дни те­г­ло­то тря­б­ва­ло да па­д­не до 10% от пър­во­на­чал­но­то огъ­ва­не на кан­та­ра.

Ре­жи­мът бе­ше прост ка­то по­с­т­на су­па

- ста­ва­не в 7 ча­са, в 8 за­ку­с­ка - бил­ков чай и ед­но су­хар­че, в 9 ч. тръ­г­ва­не на по­ход, в 10 ч. по­г­лъ­ща­не на две ки­ви­та или ед­на ябъл­ка, ба­нан или по­р­то­кал. (На вто­рия ден изя­дох и две­те ки­ви с ко­жи­те - щях да по­ме­т­на от глад. И пи­ех не­пре­къ­с­на­то чай ка­то чу­к­ча по вре­ме на опо­х­ме­ля­ва­не!)

   В 12.30 ч. при­с­ти­га го­ре­ща­та су­па - зе­лен­чу­ко­ва, ле­ща или зе­лен фа­сул, сле­д­ва кра­тък от­дих - и в 13.40 гим­на­с­ти­ка. До 15.40 с 15 ми­ну­ти по­чи­в­ка. В 16 ча­са ча­ша по­р­то­ка­лов, до­ма­тен сок или ай­ран. То­ч­но в 18 ч. яко плю­с­ка­не - пи­ле­ш­ка пър­жо­ла. Или пло­ч­ка си­ре­не с до­ма­ти. Или са­ла­та с на­де­ни­ца. По­с­ле за­по­ч­ват из­б­ра­ни бъл­гар­с­ки хо­ра и ръ­че­ни­ци - от 19.30 до 20.30 ч. (Тях ре­до­в­но ги про­пу­с­ках, ма­кар че на­ци­о­на­ли­с­ти­че­с­ка­та ми ду­ши­ца ми на­ше­п­ва­ше дру­ги ду­ми и не­ща...)

Не е тол­ко­ва ужа­с­но, ка­к­то си­гур­но ви из­г­ле­ж­да

   Сви­к­ва се. И за­по­ч­ваш да се пре­ра­ж­даш. Без ро­дил­ни мъ­ки и це­за­ро­ви се­че­ния. Ва­ж­но­то е да не се от­ка­жеш. Ка­к­то един де­бе­лан­ко, по про­фе­сия го­т­вач, кой­то си вди­г­на шкем­бе­то още на вто­рия ден.

    Ве­че­ря се, до­ка­то е све­т­ло - спо­ред ки­тай­ци­те чо­век тря­б­ва да се хра­ни, до­ка­то грее слън­це­то. А до­ка­то све­ти лу­на­та - ни­що не се по­е­ма, ос­вен во­да.

   Но за­що тъ­к­мо на ве­че­ря по­р­ци­и­те са най-обил­ни, пи­там. За­що­то по­ве­че­то ра­бо­те­щи лю­де имат по­до­бен, ма­кар и не­п­ра­ви­лен, ре­жим - цял ден ка­рат на му­с­ку­ли, а ве­чер­та пре­я­ж­дат, от­в­ръ­ща ми сто­пан­ка­та на де­бе­ла­ри­у­ма. Ре­жи­мът на хра­не­не е из­ця­ло съ­о­б­ра­зен с на­ви­ци­те на ор­га­ни­з­ма ви - не тря­б­ва да го стре­си­ра­ме до­пъл­ни­тел­но. Ба­на­нът не е ли мно­го ка­ло­ри­чен, пу­с­кам в ход по­з­на­ни­я­та си пак. Да, от­в­ръ­щат ми, но фру­к­то­за­та, ко­я­то по­е­ма­те с не­го, из­ли­та по вре­ме на дву­ча­со­вия ви по­ход.

   А за­що су­т­рин ядем су­хар - на­ли хля­бът е за­б­ра­нен, упор­с­т­ват лю­бо­пи­т­ко­в­ци ка­то мен. За­що­то ви е ну­ж­на енер­гия за пър­ва­та част на по­хо­да - ина­че ще ка­п­не­те още в на­ча­ло­то на раз­хо­д­ка­та.

   А са­ма­та раз­хо­д­ка пър­во­на­чал­но е по ра­вен те­рен, по­с­ле през по­ля­ни и го­ри, до “Кър­ва­во­то кла­ден­че”, къ­де­то е убит Бен­ко­в­с­ки и гла­ва­та му е би­ла из­ми­та край ре­ка­та, за да бъ­де за­не­се­на на вла­с­ти­те и ос­ре­б­ре­на за зла­т­ни мо­не­ти. Во­дач ни е ме­с­тен жи­тел, бивш гор­с­ки, за­ба­вен и раз­го­вор­лив, ин­с­т­ру­к­ти­ран към ка­к­ви пре­се­че­ни ме­с­т­но­с­ти и пла­нин­с­ки ре­ле­фи да ни во­ди.

   Пре­ду­п­ре­ди­ха ни, че кри­за­та ид­ва на вто­рия-тре­тия ден. И тя до­й­де - му­с­кул­на тре­с­ка, въ­п­ре­ки из­пи­ти­те ас­пи­ри­ни и со­да би­кар­бо­нат. Плюс не­пре­къ­с­на­то­то же­ла­ние и на­ви­кът да дъ­в­чеш не­що. Плюс хам­ле­то­в­с­кия въ­п­рос: да­ли да не за­па­лиш ед­на ци­га­ра, ко­я­то да за­г­лу­ши пи­съ­ка в сто­ма­ха ти...

В на­ча­ло­то

гим­на­с­ти­ка­та ми се ви­дя ка­то ка­зар­ме­но за­ни­ма­ние

    Усе­тих, че ни га­лят с пе­ро и че тем­по­то и на­то­вар­ва­ни­я­та са стра­хо­т­но пре­ци­зи­ра­ни, но се от­ча­ях от се­бе си - имах се за по-пла­с­ти­чен, по-гъ­в­кав, по-из­д­ръ­ж­лив. Осо­бе­но ко­га­то след три во­д­ки ри­п­вам на дан­син­га и по­ч­вам да ри­там във въз­ду­ха не­що ка­то рок. Се­га ус­та­но­вих пъл­на па­ра­ли­за на вси­ч­ко, ко­е­то е мое или е би­ло ня­ко­га мое - енер­гия, во­ля, тем­пе­ра­мент, ви­ро­г­ла­вост, без­по­ща­д­на съ­п­ро­ти­ва на ма­те­ри­а­ла и съ­з­на­ни­е­то...

   На тре­тия ден ру­х­нах и за­та­ко­вах гим­на­с­ти­че­с­ки­те уп­ра­ж­не­ния - спах цял сле­до­бед и оти­дох гу­зен на ве­че­ря. Сла­ва бо­гу, че един от ре­до­в­ни­те при­шъл­ци бе­ше от­во­ю­вал пра­во­то да ядем лю­ти чу­ш­ки на во­ля - ос­вен че да­ва­ли ви­та­мин С на те­ла­та ни, те по­ма­га­ли, осо­бе­но на же­ни­те, по-ле­с­но да пре­о­до­ля­ват про­б­ле­ми­те с то­а­ле­т­ни­те си ну­ж­ди. И по­не­же обо­жа­вам мно­го лю­ти­те чу­ш­ки, мо­же би по­ве­че и от Мо­ни Па­си, из­ку­пих вси­ч­ки­те на­ли­ч­ни ко­ли­че­с­т­ва в се­ло­то и ги за­х­ру­пах с не­ви­ж­да­но на­с­тър­ве­ние. Без хляб, раз­би­ра се. Та­ка ед­на­та го­ла су­па, ко­я­то мо­жех да из­ди­шам за миг ка­то ла­мя, се пре­вър­на в ри­ту­ал с про­дъл­жи­тел­ност от 15-20 ми­ну­ти, за­що­то, до­ка­то по­гъл­неш по­ло­вин ки­ло чу­ш­ки, се ис­ка вре­ме, упо­ри­тост и вре­ме за по­д­су­ша­ва­не на ру­к­на­ла­та отвся­къ­де пот. По­с­те­пен­но и да­ми­те ма­со­во се вклю­чи­ха в хру­па­не­то - из­г­ле­ж­да, ле­кар­с­т­во­то да­ва­ше ефект.

   Тук имаш пра­во да се ка­чиш на кан­та­ра са­мо под на­б­лю­де­ни­е­то на ин­с­т­ру­к­то­ри­те. Кан­та­рът е спе­ци­а­лен - от­чи­та и кол­ко тлъ­с­ти­на имаш, в про­цен­ти. Ме­рят те на два дни. Още пър­вия ден ос­но­в­но - те­г­ло, ръст, оби­кол­ки на гър­ди, таз, бе­д­ро, та­лия, и се по­д­пи­с­ваш. На фи­на­ла - пак съ­що­то. Но да ка­ра­ме по ред: на 4-тия ден - сва­лих ед­но ки­ло. На 6-ия - още две ки­ла. На 8-мия още 2 ки­ла. На фи­на­ла - от 96 ки­ла и 600 гра­ма се сма­лих на то­ч­но 88!

   Ме­ж­ду­в­ре­мен­но ми се въз­вър­на обо­ня­ни­е­то, ко­е­то бях из­гу­бил още пре­ди Но­ва го­ди­на - ду­шех ка­то пес и не мо­жех да се на­ра­д­вам на уха­ни­я­та на цъ­ф­на­ли­те ябъл­ки. Кръ­в­но­то ми от 150 на 90 се сри­на - 117 на 76... По­съ­ве­т­ва­ха ме да на­ма­ля ле­кар­с­т­ва­та си, но да не ги спи­рам.

И още не­що - гим­на­с­ти­ки­те ми ста­на­ха лю­би­ми - осо­бе­но иг­ри­те с ги­ри­ч­ки и ра­бо­та­та вър­ху дю­ше­ци­те - вси­ч­ки­те ко­ре­мни пре­си ги пра­вех с ле­ко­та на тий­не­йджър. По­я­ви се же­ла­ние да уча­с­т­вам в за­ни­ма­ни­я­та по гим­на­с­ти­ка и в дру­га гру­па от кли­ен­ти - но ме до­с­ра­мя, за­то­ва пък след дву­ча­со­ви­те за­ни­ма­ния, вме­с­то да па­д­на в ле­г­ло­то и да спя ка­то за­к­лан, тръ­г­нах на до­пъл­ни­тел­ни пре­хо­ди - по 12-15 ки­ло­ме­т­ра... За кеф.

    Ка­к­во се ока­за в край­на сме­т­ка? След по­д­ро­бен и жур­на­ли­с­ти­че­с­ки де­тай­ли­зи­ран раз­го­вор с един от спе­ци­а­ли­с­ти­те в де­бе­ла­ри­у­ма на­у­чих сле­д­но­то: все­ки от нас тря­б­ва да знае, че ако ис­ка да съ­х­ра­ни те­г­ло­то си на ни­во­то, на ко­е­то из­ли­за от то­зи и ли друг цен­тър за от­с­ла­б­ва­не,

тря­б­ва да хо­ди все­ки ден по­не 40 ми­ну­ти без пре­къ­с­ва­не

   Не две от­се­ч­ки по 20 ми­ну­ти, а 40 без спир­ка и по­чи­в­ка, с ма­к­си­мал­но на­то­вар­ва­не. Гим­на­с­ти­ка­та стя­га му­с­ку­ли­те, пра­ви фор­ми­те по-се­к­си, про­фи­лът на тя­ло­то ста­ва по-при­в­ле­ка­те­лен, но ки­ло­г­ра­ми­те се то­пят един­с­т­ве­но с дви­же­ние. Бя­ло­то бра­ш­но, бя­ла­та за­хар, сол­та - вън от ча­дъ­ра. Уда­риш ли две во­д­ки или ако из­ла­паш свин­с­ка пър­жо­ла - на дру­гия ден раз­то­вар­ва­не - мал­ко пло­до­ве и по­ве­че хо­де­не. От­пу­с­неш ли се и на­д­да­деш с по­ве­че от ки­ло, ки­ло и по­ло­ви­на - стя­гай си ку­фа­ри­те и се връ­щай в Ри­ба­ри­ца. Къ­де­то ре­жи­мът е друг. Щом ня­маш во­ля и съ­з­на­ние и не ис­каш да про­ме­ниш на­чи­на си на хра­не­не и би­ту­ва­не. Щом не ис­каш да схва­неш, че си си из­пил ли­т­ри­те и си си из­п­лю­с­кал ка­ма­ри­те с ши­ш­че­та. Щом не ти пу­ка, че ка­к­то я ка­раш, мо­жеш да пу­к­неш вне­за­п­но и ле­ко, но мо­же и да се за­ле­жиш за ра­дост на ро­д­ни­ни­те, де­ца­та и бан­ко­ви­те спе­с­тя­ва­ния. И до се­т­ни­те си дни да ос­та­неш че­т­върт чо­век.

В край­на сме­т­ка е глу­па­во да жи­ве­еш ден за ден

   А и уси­ли­я­та да сва­лиш ед­на ра­ни­ца из­ли­ш­ни ки­ло­г­ра­ми от ко­ре­ма си или от гър­ба си са та­ки­ва, че тря­б­ва да си иди­от да ма­х­неш с ръ­ка и да ги за­б­ра­виш. Ра­до­ст­та, че си от­но­во лек, пър­гав, ела­с­ти­чен, с при­ли­ч­на вън­ш­ност би­ла в ре­зул­тат на ня­ка­къв хор­мон, кой­то се по­я­вя­вал в чо­ве­ш­кия мо­зък. Не му за­по­м­них име­то, за­що­то ня­мам на­ме­ре­ние да го тър­ся по те­ле­фо­на, но за­по­м­них, че ако имаш мо­зък, и той е чо­ве­ш­ки, а не про­с­то жи­во­тин­с­ки, про­мя­на­та в теб мо­же и да се слу­чи.

   Ина­че кле­т­ки­те, по­д­ло­же­ни на гла­ду­ва­не, се па­ни­кьо­с­ват и щом усе­тят при­лив на енер­гия, ве­д­на­га я скла­ди­рат по сво­и­те де­па. И пак пла­чат, че са гла­д­ни. Па­мет­та им тра­е­ла до се­дем го­ди­ни - тол­ко­ва вре­ме е ну­ж­но да от­ка­жеш ор­га­ни­з­ма си без­про­с­ве­т­но да ло­чи, дъ­в­че и мля­с­ка ка­то по­п­с­ко де­те на За­ду­ш­ни­ца.

   Се­га съм се ам­би­ци­рал да ма­х­на още 8 ки­ла. Не на­ве­д­нъж, а ме­д­ле­но. Ще ми стру­ва още мал­ко по­с­то­ян­с­т­во, иро­ни­ч­ни по­г­ле­ди от при­я­те­ли, ед­на ка­ма­ра из­ли­ш­ни ка­то раз­мер дре­ш­ки и ге­не­рал­на про­мя­на на хра­ни­те, ко­и­то по­е­мам. То­ва ще ми из­ле­зе по-ев­ти­но от па­ри­те за ле­кар­с­т­ва, ко­и­то сна­сям все­ки ме­сец. И ко­и­то ще тря­б­ва да из­ва­дя за фи­зи­че­с­ко­то си въз­с­та­но­вя­ва­не, ако сър­де­ч­ният ми ком­пю­тър за­бие и ще тря­б­ва да се ре­с­тар­ти­ра яко...